1.09.2012 г., 22:31  

"Има и такива хора!" - изрекох, но без глас.

571 0 0


"Има и такива хора!" -
изрекох без глас.

В живота сякаш пустота напира -
превземаща, отнемаща от мен.
По мъничко душата ми изпива,
дори дъхът ми взе във плен!

Повярвах в теб, но се излъгах,
повярвах и на нашите мечти...
Дали сгреших или се подлъгах,
от раните на любовта боли!


С лъжи - надежди ти раздаваш!
Измамна плам в Коравото сърце!
На всички вричаш се и обещаваш!
Без съвест, без душа и без сърце!

Лъчиста

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....