5.09.2008 г., 0:06

има ли

796 0 16

 

 

 

отпусни

некадърните струни

на времето

и раздай любовта

ежемесечна

може би

няма нужда от думи

и дори

днес във теб да е петъчно

целуни на морето вълните

уморени от студ са

не чуваш ли

погали

всички трепети в тебе

те са къс реверанс

на мечтите

 

ще намериш

 

неоткрехната 

диша надеждата

всред морета

от топли въздишки

потопени

в излъгани краища

 

как ли всъщност

успява  

да диша

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....