5 sept 2008, 0:06

има ли

  Poesía
799 0 16

 

 

 

отпусни

некадърните струни

на времето

и раздай любовта

ежемесечна

може би

няма нужда от думи

и дори

днес във теб да е петъчно

целуни на морето вълните

уморени от студ са

не чуваш ли

погали

всички трепети в тебе

те са къс реверанс

на мечтите

 

ще намериш

 

неоткрехната 

диша надеждата

всред морета

от топли въздишки

потопени

в излъгани краища

 

как ли всъщност

успява  

да диша

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...