отпусни
некадърните струни
на времето
и раздай любовта
ежемесечна
може би
няма нужда от думи
и дори
днес във теб да е петъчно
целуни на морето вълните
уморени от студ са
не чуваш ли
погали
всички трепети в тебе
те са къс реверанс
на мечтите
ще намериш
неоткрехната
диша надеждата
всред морета
от топли въздишки
потопени
в излъгани краища
как ли всъщност
успява
да диша
© Геновева Христова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
