Знам, Бог е щедър, добър и мил,

със слънце, природа, блага ни дарил!

Слънцето гали без да дели

просяци, богати, зли или добри...

А дали ще доживеем време

и ние хората да не се делим,

с щедрота, с обич чиста

да градим загриженост лъчиста...?!

Да не търсим лични облаги,

а да живеем с правда от млади!

Да забравим мързел и беди,

без кражби и човешки злини!

Ех, как иска... иска сърцето,

този нов, така жадуван свят - мечта!

Има ли кандидати за рая,

там... далеч... далеч в безкрая?!