23.09.2008 г., 16:48

Има ме...

1.4K 0 51

 

 



                    Има ме...
                    как само ме има...
                    денем
                    твое небе... 
                    очите ми
                    синя игличина
                    нощем
                    красиво желание
                    щедра
                    и приказна...
                    топъл дъжд съм
                    в душата
                    тъгата 
                    отмивам
                    за нежна обич
                    орисана
                    в бели мигове...
                    твоите
                    икона
                    изписана...
                    от мъжки мисли
                    целуната
                    има ме
                    жива
                    в стих
                    сътворена...
                    миг щастие
                    болка и радост...
                    твоя съм...
                    как само ме има...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "икона
    изписана...
    от мъжки мисли"
    Ореол от красота и таен смисъл...
    Вечност в люлякови езера в сълзи окъпани
    Нежност всеотдайна и съдба на мъжки пътища...
  • Хубаво е, че те има и теб, за да чета Поезия
    Хубаво е, че има толкова талантливи хора на едно място
  • Нежно и зареждащо потапяне са стиховете ти, мила Маги!!!
  • Прекрасна си Маги!!!!!!Толкова е красиво....
    Има ни естествено,без нас не съществува света!!!
    Прегръдки и целувки!!!!!!!
  • с обич, за вас...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...