23 сент. 2008 г., 16:48

Има ме...

1.4K 0 51

 

 



                    Има ме...
                    как само ме има...
                    денем
                    твое небе... 
                    очите ми
                    синя игличина
                    нощем
                    красиво желание
                    щедра
                    и приказна...
                    топъл дъжд съм
                    в душата
                    тъгата 
                    отмивам
                    за нежна обич
                    орисана
                    в бели мигове...
                    твоите
                    икона
                    изписана...
                    от мъжки мисли
                    целуната
                    има ме
                    жива
                    в стих
                    сътворена...
                    миг щастие
                    болка и радост...
                    твоя съм...
                    как само ме има...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "икона
    изписана...
    от мъжки мисли"
    Ореол от красота и таен смисъл...
    Вечност в люлякови езера в сълзи окъпани
    Нежност всеотдайна и съдба на мъжки пътища...
  • Хубаво е, че те има и теб, за да чета Поезия
    Хубаво е, че има толкова талантливи хора на едно място
  • Нежно и зареждащо потапяне са стиховете ти, мила Маги!!!
  • Прекрасна си Маги!!!!!!Толкова е красиво....
    Има ни естествено,без нас не съществува света!!!
    Прегръдки и целувки!!!!!!!
  • с обич, за вас...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...