23 sept 2008, 16:48

Има ме...

Poesía » De amor

1.4K 0 51

                   Има ме...
                   как само ме има...
                    денем
                    твое небе...
                    очите ми
                    синя игличина
                    нощем
                    красиво желание
                    щедра
                    и приказна...
                    топъл дъжд съм
                    в душата
                    тъгата
                    отмивам
                    за нежна обич
                    орисана
                    в бели мигове...
                    твоите
                    икона
                    изписана...
                    от мъжки мисли
                    целуната
                    има ме
                    жива
                    в стих
                    сътворена...
                    миг щастие
                    болка и радост...
                    твоя съм...
                    как само ме има...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Довереница (Дочка Василева)

"икона
изписана...
от мъжки мисли"
Ореол от красота и таен смисъл...
Вечност в люлякови езера в сълзи окъпани
Нежност всеотдайна и съдба на мъжки пътища...

2008-11-18T22:26:54+02:00
Сентполия (Любослава)

Хубаво е, че те има и теб, за да чета Поезия
Хубаво е, че има толкова талантливи хора на едно място

2008-09-29T22:13:03+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Нежно и зареждащо потапяне са стиховете ти, мила Маги!!!

2008-09-28T21:54:27+03:00
smile1 (Валка)

Прекрасна си Маги!!!!!!Толкова е красиво....
Има ни естествено,без нас не съществува света!!!
Прегръдки и целувки!!!!!!!

2008-09-28T21:45:28+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

с обич, за вас...

2008-09-28T12:44:42+03:00

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0