Има някой като мен
белязала ме още в крехкостта -
невръстна по душа на всяка възраст -
да бе магия, нещо ще я спре.
А тя не е и дума на орисница
добрата фея да я отмени,
не се предвиждат билки за умници,
не е отвън, нощес да се смени.
Отблъскваща е повече от грозност,
дотолкова, че никой не видя
под ризата й глухите ми опити
да я разкъсам и да се родя.
Дете ли съм? Децата са обичани
и умни, със душа на зрял мъдрец.
Различна ли съм? Глупава до писване,
но, вярвам, има някой като мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дими Фильова Всички права запазени