Sep 20, 2006, 5:45 PM

Има някой като мен

  Poetry
1.4K 0 20
Не я желая, тази моя глупост,
белязала ме още в крехкостта -
невръстна по душа на всяка възраст -
да бе магия, нещо ще я спре.
А тя не е и дума на орисница
добрата фея да я отмени,
не се предвиждат билки за умници,
не е отвън, нощес да се смени.
Отблъскваща е повече от грозност,
дотолкова, че никой не видя
под ризата й глухите ми опити
да я разкъсам и да се родя.
Дете ли съм? Децата са обичани
и умни, със душа на зрял мъдрец.
Различна ли съм? Глупава до писване,
но, вярвам, има някой като мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дими Фильова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...