Има някъде
Има някъде.
Една стая,
един диван,
една маса
и уиски
недопито,
изгоряла цигара,
чаши, с
червило пропити.
Идвам тук само в сряда,
а понякога и в четвъртък.
Нямам време да чистя,
ценна е всяка минута.
Гледаме да охладим страстите,
после да пием по глътка.
Цигарен дим пълни стаята.
Сълзите - о, те от дима са.
Сега дали да ти кажа... Или
времето пак ни обърка.
Поглеждаш нервно часовника.
Обедната почивка отдавна е свършила.
Сама.
До другата сряда.
Имам време да си си се питам.
Как веднъж не събрах
смелост да ти го кажа.
Омръзна ми. Омръзна ми да съм ничия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Божилова Всички права запазени
