Има някъде
Има някъде.
Една стая,
един диван,
една маса
и уиски
недопито,
изгоряла цигара,
чаши, с
червило пропити.
Идвам тук само в сряда,
а понякога и в четвъртък.
Нямам време да чистя,
ценна е всяка минута.
Гледаме да охладим страстите,
после да пием по глътка.
Цигарен дим пълни стаята.
Сълзите - о, те от дима са.
Сега дали да ти кажа... Или
времето пак ни обърка.
Поглеждаш нервно часовника.
Обедната почивка отдавна е свършила.
Сама.
До другата сряда.
Имам време да си си се питам.
Как веднъж не събрах
смелост да ти го кажа.
Омръзна ми. Омръзна ми да съм ничия.
© Наталия Божилова All rights reserved.
