Има някъде
Има някъде.
Една стая,
един диван,
една маса
и уиски
недопито,
изгоряла цигара,
чаши, с
червило пропити.
Идвам тук само в сряда,
а понякога и в четвъртък.
Нямам време да чистя,
ценна е всяка минута.
Гледаме да охладим страстите,
после да пием по глътка.
Цигарен дим пълни стаята.
Сълзите - о, те от дима са.
Сега дали да ти кажа... Или
времето пак ни обърка.
Поглеждаш нервно часовника.
Обедната почивка отдавна е свършила.
Сама.
До другата сряда.
Имам време да си си се питам.
Как веднъж не събрах
смелост да ти го кажа.
Омръзна ми. Омръзна ми да съм ничия.
© Наталия Божилова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Какво ли не правим в името на любовта, какво ли не изтърпяваме...И все пак по-добре такава любов, отколкото никаква!Поздравления за прекрасния стих!
-
Много харесавам стиховете ти !
Има и такава любов !
Болезнено красива...
Позната ми е...Била съм ничия...
Но по-страшно е безлюбовието ! -
Великолепно е, адски ми харесва.Пълно 6 от мен.
-
Много е приятно отстрани
да мислиш за нещата, но позитивно.
Аз ти подарявам такъв поглед!!!
Поздравления!!! -
особено, когато това лице на любовта е с теб през последните 10 години
-
Прекрасен и завладяващ стих!
Другото лице на любовта! -
Силно , хубаво, много болка,
и любов.С много обич за теб. -
благодаря. Любовта е опияняващо чуство, но не винаги
-
Много хубаво. И ритъма на думичките такъв забързан също като историята....бързат бързат една пред друга картините, нямат време все пак утре е сряда...много хубаво. Малко по- различен поглед на любовта, която иначе все величаем
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
браво