28.01.2016 г., 13:46

Има те...

1.1K 1 0

Сън ли беше или истина си ти,

да те обичам не съм си и мечтала,

не исках, не вярвах в любовта...

Но ти дойде с нежност ме плени,

 И живота ми за миг промени...

....Не знаех и не вярвах,

че отново мога да обичам.

Страхувах се, но пак като сляпа

доверих се в любовта,

а тя безжалостна и  не прощава,

възнася те на крилете си

 и те пуска от най-голямата си височина, да те боли...

боли, боли, ден, два, година, докато свикнеш

и изтръгнеш това проклето сърце, заради което не спря да те боли!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивана Янева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...