Сън ли беше или истина си ти,

да те обичам не съм си и мечтала,

не исках, не вярвах в любовта...

Но ти дойде с нежност ме плени,

 И живота ми за миг промени...

....Не знаех и не вярвах,

че отново мога да обичам.

Страхувах се, но пак като сляпа

доверих се в любовта,

а тя безжалостна и  не прощава,

възнася те на крилете си

 и те пуска от най-голямата си височина, да те боли...

боли, боли, ден, два, година, докато свикнеш

и изтръгнеш това проклето сърце, заради което не спря да те боли!