има те
вече те има
прекрасност витална
наоколо тъмно е
в седеф изгорял
татуиращо пръскаш
подводни страдания
светиш
в ажурния фар
на мечтите ми
развързани нишки
от трудни пасажи
безмилостно късаха дни
но вече те има
в безсъници светли
в релефния бриз на очите ми
топъл
усещам дъха ти
полъх в слова
неизречени
дочувам гласа ти
в узрели ридания
в напукани нощи
обречени
допир несбъднат
е отливът кратък
дори да отплувам
със него
аз знам
там в сърцето ми
има те
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
