вече те има
прекрасност витална
наоколо тъмно е
в седеф изгорял
татуиращо пръскаш
подводни страдания
светиш
в ажурния фар
на мечтите ми
развързани нишки
от трудни пасажи
безмилостно късаха дни
но вече те има
в безсъници светли
в релефния бриз на очите ми
топъл
усещам дъха ти
полъх в слова
неизречени
дочувам гласа ти
в узрели ридания
в напукани нощи
обречени
допир несбъднат
е отливът кратък
дори да отплувам
със него
аз знам
там в сърцето ми
има те
© Геновева Христова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
