5.07.2022 г., 16:52

Има време за всичко

800 1 6

Има време за всичко, в големите книги се казва-

да обичаш и мразиш, да страдаш и бъдеш щастлив,

но не слуша светът и притиснал душата си в пазва,

препуска и хич не му пука прав ли е или крив.

 

Така си живеем, забързани вечно нанякъде,

все не стига ни време, секундите режем на две,

печелим и губим с ненаситния глад за облаги,

преглъщаме трудно, ако някой се чувства добре.

 

Като хищни хиени с живота играем на жмичка

и забравяме малките радости, детския смях.

За едно не помисляме, времето бавно изтича,

от всичко накрая остава само пепел и прах.

 

Ако малко поспрем и отворим очите широко,

и си спомним как се обича и как се прощава,

ще усетим към себе си колко били сме жестоки.

Има време за всичко преди финалната права!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно пишеш!
    Поздравления!
  • Винаги има начин! Благодаря, Вики!
  • И аз така казвам. Винаги имаме време да си спомним, че сме хора и има начини да сме щастливи.
  • Много ви благодаря, Мини, Роси, за прочита и коментарите!
  • "Като хищни хиени с живота играем на жмичка
    и забравяме малките радости, детския смях.
    За едно не помисляме, времето бавно изтича,
    от всичко накрая остава само пепел и прах."
    Споделям и те поздравявам за въздействащата творба!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...