9.10.2007 г., 10:09

Имагинерен магесник

1.2K 0 11
Имагинерни
белези
ме карат да те търся
във безкрайното,
безплътното.
С протези
във устата си
целувам.
В потайното
нахлувам.

Имагинерни чувства
се прокрадват -
ще имам теб,
зат’ва се инсталирам.
Безмерно счупено,
неказано.
Наказваш ме
във нет
да се кодирам.

Имагинерни белези
от челюсти
остават инсталация
недовършена.
Цъкни на Next!
Обелени
сърца във нет
заплетено
несвързани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви! Твърде малка е вероятността да напиша нещо по-смислено като оправдание пред милите ви думи... и като основание да продължавате да ми четете нищата. Трогнат съм.
  • Интересно, различно и пак ми хареса!
    С обич.
  • (Аз де)...и Аз де...като теб така...
  • Оригинално пишеш!
  • Аз да кажа нещо на автора:
    Това стихче горе ми стана интересно. И реших да поразгледам назад (щото съм отскоро тук и нямам стабилен поглед). Попрочетох някои неща и мога да ти кажа едно - не те познавам, но вече ти се радвам.
    Неимагинерно

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...