9 окт. 2007 г., 10:09

Имагинерен магесник

1.3K 0 11
Имагинерни
белези
ме карат да те търся
във безкрайното,
безплътното.
С протези
във устата си
целувам.
В потайното
нахлувам.

Имагинерни чувства
се прокрадват -
ще имам теб,
зат’ва се инсталирам.
Безмерно счупено,
неказано.
Наказваш ме
във нет
да се кодирам.

Имагинерни белези
от челюсти
остават инсталация
недовършена.
Цъкни на Next!
Обелени
сърца във нет
заплетено
несвързани.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тома Кашмирски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви! Твърде малка е вероятността да напиша нещо по-смислено като оправдание пред милите ви думи... и като основание да продължавате да ми четете нищата. Трогнат съм.
  • Интересно, различно и пак ми хареса!
    С обич.
  • (Аз де)...и Аз де...като теб така...
  • Оригинално пишеш!
  • Аз да кажа нещо на автора:
    Това стихче горе ми стана интересно. И реших да поразгледам назад (щото съм отскоро тук и нямам стабилен поглед). Попрочетох някои неща и мога да ти кажа едно - не те познавам, но вече ти се радвам.
    Неимагинерно

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...