9 окт. 2007 г., 10:09

Имагинерен магесник

1.2K 0 11
Имагинерни
белези
ме карат да те търся
във безкрайното,
безплътното.
С протези
във устата си
целувам.
В потайното
нахлувам.

Имагинерни чувства
се прокрадват -
ще имам теб,
зат’ва се инсталирам.
Безмерно счупено,
неказано.
Наказваш ме
във нет
да се кодирам.

Имагинерни белези
от челюсти
остават инсталация
недовършена.
Цъкни на Next!
Обелени
сърца във нет
заплетено
несвързани.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тома Кашмирски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви! Твърде малка е вероятността да напиша нещо по-смислено като оправдание пред милите ви думи... и като основание да продължавате да ми четете нищата. Трогнат съм.
  • Интересно, различно и пак ми хареса!
    С обич.
  • (Аз де)...и Аз де...като теб така...
  • Оригинално пишеш!
  • Аз да кажа нещо на автора:
    Това стихче горе ми стана интересно. И реших да поразгледам назад (щото съм отскоро тук и нямам стабилен поглед). Попрочетох някои неща и мога да ти кажа едно - не те познавам, но вече ти се радвам.
    Неимагинерно

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...