Oct 9, 2007, 10:09 AM

Имагинерен магесник

  Poetry
1.3K 0 11
Имагинерни
белези
ме карат да те търся
във безкрайното,
безплътното.
С протези
във устата си
целувам.
В потайното
нахлувам.

Имагинерни чувства
се прокрадват -
ще имам теб,
зат’ва се инсталирам.
Безмерно счупено,
неказано.
Наказваш ме
във нет
да се кодирам.

Имагинерни белези
от челюсти
остават инсталация
недовършена.
Цъкни на Next!
Обелени
сърца във нет
заплетено
несвързани.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви! Твърде малка е вероятността да напиша нещо по-смислено като оправдание пред милите ви думи... и като основание да продължавате да ми четете нищата. Трогнат съм.
  • Интересно, различно и пак ми хареса!
    С обич.
  • (Аз де)...и Аз де...като теб така...
  • Оригинално пишеш!
  • Аз да кажа нещо на автора:
    Това стихче горе ми стана интересно. И реших да поразгледам назад (щото съм отскоро тук и нямам стабилен поглед). Попрочетох някои неща и мога да ти кажа едно - не те познавам, но вече ти се радвам.
    Неимагинерно

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....