toxin (Таня Донова)
357 4101
16.03.2015 г., 12:44 ч.

Имам извинение 

  Поезия
739 1 6

И след стотния изгрев без тебе

ще проклинам навярно все още
леглото ми с хватката ледена,
безтебно-безхлебните нощви,
безтрелия писък на птиците
и безпивкия вкус на водата,
нецъфтящите рози, окичени
с аромат на прокажено лято.
Ще проклинам усмивките хорски
в смях фалшив докато се заливам,
но след залеза всяко притворство
ще крещи през душата ми: Стига!
Престарялото слънце ще свети
в неестествена, чужда вселена
и след стотния изгрев без тебе...
Но! До първия свидно ще взема
всеки лъч от засмения слънчо
с кехлибарено-сладки тръпчинки,
всяка нотичка в музика звънка,
по букетче от всички градинки,
натежалия грозд на доволствата,
на листенцата нежния шепот,
на сърцатите радости свойството
да отварят вратите пред всеки.
До първо, без обич, осъмване
ще глезя шестте си сетивности,
с теменужени пръски ще пълня
ненаситни за пролети волности.
Оправдай, мили мой, алчността ми!
Забавù, ако може за вечност,
злополучния изгрев след който
аз без друго съм си обречена.

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нямаш стигане!
  • "със-", "със-", Вал! И с хъс!
    Стефане, убийствено име вадиш!
    Елица, слънце на страницата ми!
    Краси, повече от щастлива съм да те "видя" тук!
  • Вдъхновено жонглираш със словото, браво!
  • С Мисана...
    Специален поздрав за словотворчеството!
  • Не се разсипвай, Вале, чети ги състебно и т.н. Ако не беше онова преди Но-то, нямаше да оценим последващото. А за забавянето - колкото-толкова, все е кяр! Благодаря!
    Младене, виждаш ги ти нещата! Благодаря също!
  • Едно силно въздействащо стихотворение с нетривиална образност:

    "ще проклинам навярно все още
    леглото ми с хватката ледена,
    безтебно-безхлебните нощви,
    безтрелия писък на птиците
    и безпивкия вкус на водата,
    нецъфтящите рози, окичени
    с аромат на прокажено лято...
    Престарялото слънце ще свети
    в неестествена, чужда вселена..."

    Откроява се и финалът:

    "Оправдай, мили мой, алчността ми!
    Забавù, ако може за вечност,
    злополучния изгрев след който
    аз без друго съм си обречена."

    Много стойностен поетичен текст, за който те поздравявам, Таня!
    Нека новата седмица ти носи здраве и поетични инвенции!
Предложения
: ??:??