И след стотния изгрев без тебе
ще проклинам навярно все още
леглото ми с хватката ледена,
безтебно-безхлебните нощви,
безтрелия писък на птиците
и безпивкия вкус на водата,
нецъфтящите рози, окичени
с аромат на прокажено лято.
Ще проклинам усмивките хорски
в смях фалшив докато се заливам,
но след залеза всяко притворство
ще крещи през душата ми: Стига! ...