Имам извинение
И след стотния изгрев без тебе
ще проклинам навярно все още леглото ми с хватката ледена, безтебно-безхлебните нощви, безтрелия писък на птиците и безпивкия вкус на водата, нецъфтящите рози, окичени с аромат на прокажено лято. Ще проклинам усмивките хорски в смях фалшив докато се заливам, но след залеза всяко притворство ще крещи през душата ми: Стига! Престарялото слънце ще свети в неестествена, чужда вселена и след стотния изгрев без тебе... Но! До първия свидно ще взема всеки лъч от засмения слънчо с кехлибарено-сладки тръпчинки, всяка нотичка в музика звънка, по букетче от всички градинки, натежалия грозд на доволствата, на листенцата нежния шепот, на сърцатите радости свойството да отварят вратите пред всеки. До първо, без обич, осъмване ще глезя шестте си сетивности, с теменужени пръски ще пълня ненаситни за пролети волности. Оправдай, мили мой, алчността ми! Забавù, ако може за вечност, злополучния изгрев след който аз без друго съм си обречена.© Таня Донова All rights reserved.
Благодаря!
