Имаш ме
Имаш ме
Аз все си казвам "Няма да съм твоя",
забранявам си да те обичам,
стига ми само да заговориш
и тръгвам пак към теб да тичам.
Уж казвам, че няма да ти вдигам,
когато късно вечер ми звъниш,
но щом ми звъннеш, аз умирам
поне дума да ми промълвиш.
Уж казвам, че повече не ще се срещнем,
а секундите без теб броя,
с радост чакам всяка среща,
не го искам, но става така.
На съобщенията ти не искам да отговарям,
но когато дойде пак нощта,
насаме със сърцето си оставам
и ти пиша най-съкровените слова.
Уж не искам повече да ме целуваш,
а радвам се на всяка твоя ласка,
не искам никога да те сънувам,
а в съня си пак те чакам.
Случайно ли е или по неволя,
нещастие си, но те желая,
имаш ме - завинаги съм твоя,
макар все още да не зная...
26.08.2006
Аз все си казвам "Няма да съм твоя",
забранявам си да те обичам,
стига ми само да заговориш
и тръгвам пак към теб да тичам.
Уж казвам, че няма да ти вдигам,
когато късно вечер ми звъниш,
но щом ми звъннеш, аз умирам
поне дума да ми промълвиш.
Уж казвам, че повече не ще се срещнем,
а секундите без теб броя,
с радост чакам всяка среща,
не го искам, но става така.
На съобщенията ти не искам да отговарям,
но когато дойде пак нощта,
насаме със сърцето си оставам
и ти пиша най-съкровените слова.
Уж не искам повече да ме целуваш,
а радвам се на всяка твоя ласка,
не искам никога да те сънувам,
а в съня си пак те чакам.
Случайно ли е или по неволя,
нещастие си, но те желая,
имаш ме - завинаги съм твоя,
макар все още да не зная...
26.08.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
