27.06.2018 г., 19:05  

Имаш поща

1.2K 9 19

Здравей, Любов!

 

 

Отдавна исках да ти пиша. 
За теб прочетох хиляди неща. 
Мъж без тебе спрял да диша. 
Друг се хвърлил от скала. 

 

За теб поети оди пишат.
( Да ме прощават, 
даже пробвах се и аз.) 
Във вярност всички ти се вричат. 
Тук - таме е някой „пас”.

 

Вчера сгащили те папараци. 
Пак си бил с поредната звезда. 
Трети - чакали от тебе знаци. 
Абе, тоя свят напълно полудя. 

 

Та, аз така да те попитам. 
Ппппрости, лююююбов, за дързостта. 
Ето, почнах вече и да сричам. 
А май забравих си и мисълта... 

 

Нищо де, поне ще се посмееш.
Поредната - загубила по теб ума.
Драсни едно „Здравей”,... ако успееш. 
Ще чакам... Може и да не заспя ;) 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...