Имаше слънца...
747
0
0
Не казвай, че виждаш бури.
Някога имаше слънца.
Да, хаотични и разтуряни,
но ярки! А уж бяхме деца на нощта.
Не казвай, че съм ти ураганна.
О, не, това по-добре го кажи.
Бях влюбена в своите странности
и пак търся нещо главоломно, като ехо да ехти.
Не казвай, че ще ме приемеш
и че ще се нарисуваш някъде около мен.
Все още неговите лъчи за светлината си вземам.
Все още се моля трагично да го обичам до последния си ден.
24.03.2012г.
гр. Сопот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
