Не казвай, че виждаш бури.
Някога имаше слънца.
Да, хаотични и разтуряни,
но ярки! А уж бяхме деца на нощта.
Не казвай, че съм ти ураганна.
О, не, това по-добре го кажи.
Бях влюбена в своите странности
и пак търся нещо главоломно, като ехо да ехти.
Не казвай, че ще ме приемеш
и че ще се нарисуваш някъде около мен.
Все още неговите лъчи за светлината си вземам.
Все още се моля трагично да го обичам до последния си ден.

24.03.2012г.
гр. Сопот