24.12.2024 г., 18:30

Името на старостта

244 0 0
ИМЕТО НА СТАРОСТТА

 

Когато човек започне да се самозабравя

и го прави по екстремалния начин,

когато за човечност захвърли всяка представа,

значи, че по лошия начин в дълбокото е нагазил.

 

Мисълта за пари, коли, за дворци и за яхти,

които да са еднолично негово притежание,

чрез които да безчинства и властва

го вкарва в битката люта на най-жестокото състезание.

 

Когато стойността на живота започне,да се обезценява,

не забравяй,че и твоят живот е в същата калкулация,

раздавайки безправие,губиш собственото си право,

животът ти пропада в бездната на супер-инфлация. 

 

Бягащият човек на Кинг

продължава своята мисия

в безкрайния,изтощителен спринт

на вечното човешко пречистване.

 

Героят му е онова мъничко хапче

от перманентната световна терапия,

заставящо Амнезията по-хуманно да хапе

на живота човешки последните,финални етапи.

 

Алцхаймер и Паркинсон-

злодеите също не се подминават,

за никого не съществува защитен кордон,

всеки сам предизвиква си края.

 

Пълната Амнезия се нарича Вечна Забрава-

метаморфоза на тялото в тленни останки,

пред които ние тъжно и тъпо съкрушени заставаме

с резюме лаконично за предстоящото наше нататък.

 

Всеки сам за всичко си е виновен!

Всички поемаме първата глътка на равния старт,

с изключение на предрешените обосновки,

злодеяния отминали в този живот да се изплатят.

 

Амнезията коварна на старостта

зависи на младостта от сгрешените фактори,

ако си подминал уроците на единтичността,

"късно е либе за китка"и за терапия.

 

Почти всички днес са се юрнали,

да търсят философския камък,

на младостта за вечната структура,

на живота за вечния пламък.

 

Животът е най-скъпото нещо,

дарено ни директно от Бога,

изпълващо Битието с тържественост,

зареждащо душата с тревога.

 

За разлика от животинското,

човешкото сърце не е детерминирано,

страстите и разума работят за квотата

на Времето,която можем да надградиме.

 

Не е важно какво си прочел,

а какво от прочетеното разбрал си,

каква е следващата ти цел,

след поредната която преодолял си.

 

Много днеска се пише,

писатели,поети безброй,

много писания са излишни,

но никой не се предава без бой.

 

При писането ситуацията си е такава,

при четенето положението не е толкова лошо,

то калява характери,изгражда представи,    

разкрива перспективи между редовете заложени.

 

Четенето е вид пренаписване,

музиката нюансира в интерпретации,

поезията словото редуцира,изстисква,

пред картините застиваме в екзалтация.

 

Интуицията е водеща при всички изкуства,

който усеща я вътре във себе си,

способен е на нежни емоции,чувства,

душата въздигащи на вълните по високите гребени.

 

Иска ми се плавно,спокойно,

да се спуснем от високото в ниското

и да оценим по достойнство

между редовете скритите Истини.

 

Нека за малко да пренебрегнем огледалото,

да се огледаме внимателно около нас,

с тенденция да открием ония писания,

които гаранция дават за съдбовния шанс.

 

Явно Путин се е справил добре със задачата,

за да заема толкова глобална позиция,

но аз си мисля,че доста далеч отвял го е вятъра

и го е хвърлил в пропастта на сбъркана мистика.

 

Нямам съмнения,че насаме е оставал със Ницше,

гаранция-Франция и за Макиавели,

но явно не е схванал дълбокия смисъл,

великите отдавна какво са прозрели.

 

Жалко е в нашия век,

да се набутваш в средновековни сценарии,

в които нарицателното Човек

да е жестоко,смъртоносно попарвано.

 

Срамно е,да анексираш днес територии,

друга е днешната ситуация,

задъхва се планетата от глупашки истории,

демографията по-тежка е от гравитация.

 

Тръмп и той се е мощно засилил,

да вдига яко митата,

ако Европа не купува щатски фосили,

по дяволите проблемите на Земята.

 

С просто око от Луната се забелязва,

как пътува генерацията ни към разруха,

топят се ледниците,земите ниски залязват,

Океанът едрее и прогресивно набухва.

 

Тази нощ Христос отново ще се роди,

ще посрещнем Рождество с радост и песни,

ще продължава кръвта да ручи

от нашите стигми дълбоки и пресни.

 

Името на старостта е Амнезия.

Старата Европа покорно сервилничи,

неглижират се мненията полезни,

загадъчно се усмихва Джокондата на Да Винчи.

 

24.12.2024г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...