Имотна декларация
Възхищавам се как принуждаваш (в платното, боите)
да възкръсват и минали, и неродени пейзажи!
Но уж птиците имат крила, а не литват! Боли ли те?
Всеки полет аз мога за теб и насън да разкажа,
а когато достигна в зеления ирис градината,
ще оставя багажа — почти като мене излишен.
Възхищавам се как все успяваш да бъдеш градивен
върху кръвно-болящи отломки, сълзливите лишеи...
Декларирам сърце, но те пазя в едната му камера —
от стерилно пространство за теб да клонирам прегръдка.
Някой ден, под дъжда — сто дъги на клепача нарамила —
ще намеря следа и след теб на пета ще се врътна.
Ставаш тънката граница между петте сфетофара
със свободни сигнали — когато ми казваш, че идваш
и през мислите хуквам по сивото в уличка стара —
като сянка от гръм, като бяло богатство завидно.
Декларирам сълза, но така, че на вятъра поривът
да заспи върху тръни, завит с нежността на парафа ми.
Декларирам кошмар, за да мога съня си да боря —
да съм будна, когато ни сблъска житейският трафик.
И в имотния списък, в последния ред на графата
ще ми трепне дланта от приятния гъдел за сричане.
Декларирам ти името и се подписвам: богата!
А такова богатство нараства след всяко "обичам те"!
-
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
