Възхищавам се как принуждаваш (в платното, боите)
да възкръсват и минали, и неродени пейзажи!
Но уж птиците имат крила, а не литват! Боли ли те?
Всеки полет аз мога за теб и насън да разкажа,
а когато достигна в зеления ирис градината,
ще оставя багажа — почти като мене излишен.
Възхищавам се как все успяваш да бъдеш градивен
върху кръвно-болящи отломки, сълзливите лишеи...
Декларирам сърце, но те пазя в едната му камера —
от стерилно пространство за теб да клонирам прегръдка.
Някой ден, под дъжда — сто дъги на клепача нарамила —
ще намеря следа и след теб на пета ще се врътна. ...