23.01.2008 г., 14:26

Импресия

658 0 4
Импресия


Езеро. По Лунната пътека,
тръгвам... и потъвам в хлад.
Кръгове и страх, а мека
е душата му и пълна с глад.

И затрептява тя зад мен,
плисната в безброй зеници,
иска да ме вземе в плен
както и небето птици.

Пътеката минавам тихо. Бряг.
Те се стичат с шумна страст.
Събличат част от мене... Бяг
и отвличат я под няма власт.

08. 04. 2004

Прага



Импресия 2


Тихо е. И топло във дъгата ми,
светло, плажно, нежно, ароматно,
весело, без сенки във тъгата ми,
подредено - често наобратно.

Свежо е. Проливно, зряло, плодовито,
шарено и шоколадово, и млечно,
дълбоко и високо, и широко, и открито,
близко е, интимно, мирно и далечно.

Детско е. И меко във душата ми,
уютно, мощно, мъжко, мелодично.
Потно е. И волево в браздата ми,
любящо, ураганно-диво-поетично...

23.06.2004
21:30 часа
Прага

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станимир Тахов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • любящо, ураганно-диво-поетично...
    !!!
    нямам думи!
  • И двата ти стиха са страхотни, Станимир.
    Втория ми е особено приятен.
    Поздрав.
  • Много, много ми харесаха! И двете!
    Пишеш очарователно, Станимир.
    с обич за теб.
  • "Кръгове и страх, а мека
    е душата му и пълна с глад."

    О,да.Харесва ми.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...