23 янв. 2008 г., 14:26
Импресия
Езеро. По Лунната пътека,
тръгвам... и потъвам в хлад.
Кръгове и страх, а мека
е душата му и пълна с глад.
И затрептява тя зад мен,
плисната в безброй зеници,
иска да ме вземе в плен
както и небето птици.
Пътеката минавам тихо. Бряг.
Те се стичат с шумна страст.
Събличат част от мене... Бяг ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация