17.07.2006 г., 10:42  

Импресия

820 0 4

Безлюден бряг – вълни шумят,

скали побити в златен пясък...

И само чайки вред летят,

огласяйки морето с крясък.

 

Тук, стъпки някой е забравил –

вдълбана в пясъка следа,

завива покрай “древен замък”,

изваян, от дете с ръка.

 

Внезапен гръм и на небето,

продира златен рог бразда –

светлее мълния, морето

тежней в безмилостна тъма.

 

Мълчание. В безмълвно време –

утихнал бряг в заспала нощ...

Мълчат застинали проблеми,

спокойно е, като в метох.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно пресъздадена картина!
  • спокойно е, като в метох.

    Само тази част не ми се вписа в образността на стиха и неговото внушение. Като цяло стиха ти е страхотен.

  • Завладяваща импресия
    Поздрав за описания миг
    Усмивка и прекрасен ден
  • "Внезапен гръм и на небето,

    продира златен рог бразда –

    светлее мълния, морето

    тежней в безмилостна тъма."

    Да, хубаво е!
    Поздравления!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...