kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
17 июл. 2006 г., 10:42  

Импресия 

  Поэзия
618 0 4

Безлюден бряг – вълни шумят,

скали побити в златен пясък...

И само чайки вред летят,

огласяйки морето с крясък.

 

Тук, стъпки някой е забравил –

вдълбана в пясъка следа,

завива покрай “древен замък”,

изваян, от дете с ръка.

 

Внезапен гръм и на небето,

продира златен рог бразда –

светлее мълния, морето

тежней в безмилостна тъма.

 

Мълчание. В безмълвно време –

утихнал бряг в заспала нощ...

Мълчат застинали проблеми,

спокойно е, като в метох.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотно пресъздадена картина!
  • спокойно е, като в метох.

    Само тази част не ми се вписа в образността на стиха и неговото внушение. Като цяло стиха ти е страхотен.

  • Завладяваща импресия
    Поздрав за описания миг
    Усмивка и прекрасен ден
  • "Внезапен гръм и на небето,

    продира златен рог бразда –

    светлее мълния, морето

    тежней в безмилостна тъма."

    Да, хубаво е!
    Поздравления!

Предложения
: ??:??