Безлюден бряг – вълни шумят,
скали побити в златен пясък...
И само чайки вред летят,
огласяйки морето с крясък.
Тук, стъпки някой е забравил –
вдълбана в пясъка следа,
завива покрай “древен замък”,
изваян, от дете с ръка.
Внезапен гръм и на небето,
продира златен рог бразда –
светлее мълния, морето
тежней в безмилостна тъма.
Мълчание. В безмълвно време –
утихнал бряг в заспала нощ...
Мълчат застинали проблеми,
спокойно е, като в метох.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
