17 jul 2006, 10:42  

Импресия

  Poesía
821 0 4

Безлюден бряг – вълни шумят,

скали побити в златен пясък...

И само чайки вред летят,

огласяйки морето с крясък.

 

Тук, стъпки някой е забравил –

вдълбана в пясъка следа,

завива покрай “древен замък”,

изваян, от дете с ръка.

 

Внезапен гръм и на небето,

продира златен рог бразда –

светлее мълния, морето

тежней в безмилостна тъма.

 

Мълчание. В безмълвно време –

утихнал бряг в заспала нощ...

Мълчат застинали проблеми,

спокойно е, като в метох.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно пресъздадена картина!
  • спокойно е, като в метох.

    Само тази част не ми се вписа в образността на стиха и неговото внушение. Като цяло стиха ти е страхотен.

  • Завладяваща импресия
    Поздрав за описания миг
    Усмивка и прекрасен ден
  • "Внезапен гръм и на небето,

    продира златен рог бразда –

    светлее мълния, морето

    тежней в безмилостна тъма."

    Да, хубаво е!
    Поздравления!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...