14.09.2013 г., 19:08

Импресия

1.2K 0 3

Я кажи ми, облаче ле бяло,

Къде литна, в мъка запиляно, 

Ти видя ли нейните дворове,

Чу ли тъжно тя да ти говори?


Чу ли, мило облаче ле бяло, 

Как сърце ù, обич насъбрало,

В песен сутрин дворите оглася,

Как и славей нежно ù приглася?


Ах, добричко облаче ле бяло,

Отнеси ти трелите далече,

Докосни сърце му с тая песен,

Завладей го в тоя ден чудесен!



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...