Я кажи ми, облаче ле бяло,
Къде литна, в мъка запиляно,
Ти видя ли нейните дворове,
Чу ли тъжно тя да ти говори?
Чу ли, мило облаче ле бяло,
Как сърце ù, обич насъбрало,
В песен сутрин дворите оглася,
Как и славей нежно ù приглася?
Ах, добричко облаче ле бяло,
Отнеси ти трелите далече,
Докосни сърце му с тая песен,
Завладей го в тоя ден чудесен!