13.10.2007 г., 19:26

Импресия в червено

711 0 0
                                               Червена светлина обля малката снежна река,
                                                успокои малката душа и проправи си път към вечността.
                                               Червена светлина усмихна се нежно на света.
                                                Болката бе сладка, но режеща страха. 
                                                Тръпката бе кратка, но обливаща нощта.
                                                Червени мигащи лъчи, червени неспиращи светлини
                                                 заслепиха очите и лудо
                                                 превзеха денят, и бурно
                                                 обляха я като вълни.
                                                  Пухкав бял облак следите не успя да затъмни.
                                                  Пухкав бял сняг лъжите и не скри.
                                                  Тя вкусваше нежно и опиянена бе, 
                                                  и нейните треперещи ръце
                                                  прегърнаха кървящото сърце.
                                                  Молеше Бог  на колене
                                                  още малко сладка болка за кръвта и да даде!!!!!!!!!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...