13 окт. 2007 г., 19:26

Импресия в червено

716 0 0
                                               Червена светлина обля малката снежна река,
                                                успокои малката душа и проправи си път към вечността.
                                               Червена светлина усмихна се нежно на света.
                                                Болката бе сладка, но режеща страха. 
                                                Тръпката бе кратка, но обливаща нощта.
                                                Червени мигащи лъчи, червени неспиращи светлини
                                                 заслепиха очите и лудо
                                                 превзеха денят, и бурно
                                                 обляха я като вълни.
                                                  Пухкав бял облак следите не успя да затъмни.
                                                  Пухкав бял сняг лъжите и не скри.
                                                  Тя вкусваше нежно и опиянена бе, 
                                                  и нейните треперещи ръце
                                                  прегърнаха кървящото сърце.
                                                  Молеше Бог  на колене
                                                  още малко сладка болка за кръвта и да даде!!!!!!!!!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...