Oct 13, 2007, 7:26 PM

Импресия в червено

  Poetry
712 0 0
                                               Червена светлина обля малката снежна река,
                                                успокои малката душа и проправи си път към вечността.
                                               Червена светлина усмихна се нежно на света.
                                                Болката бе сладка, но режеща страха. 
                                                Тръпката бе кратка, но обливаща нощта.
                                                Червени мигащи лъчи, червени неспиращи светлини
                                                 заслепиха очите и лудо
                                                 превзеха денят, и бурно
                                                 обляха я като вълни.
                                                  Пухкав бял облак следите не успя да затъмни.
                                                  Пухкав бял сняг лъжите и не скри.
                                                  Тя вкусваше нежно и опиянена бе, 
                                                  и нейните треперещи ръце
                                                  прегърнаха кървящото сърце.
                                                  Молеше Бог  на колене
                                                  още малко сладка болка за кръвта и да даде!!!!!!!!!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...