13 oct 2007, 19:26

Импресия в червено

  Poesía
717 0 0
                                               Червена светлина обля малката снежна река,
                                                успокои малката душа и проправи си път към вечността.
                                               Червена светлина усмихна се нежно на света.
                                                Болката бе сладка, но режеща страха. 
                                                Тръпката бе кратка, но обливаща нощта.
                                                Червени мигащи лъчи, червени неспиращи светлини
                                                 заслепиха очите и лудо
                                                 превзеха денят, и бурно
                                                 обляха я като вълни.
                                                  Пухкав бял облак следите не успя да затъмни.
                                                  Пухкав бял сняг лъжите и не скри.
                                                  Тя вкусваше нежно и опиянена бе, 
                                                  и нейните треперещи ръце
                                                  прегърнаха кървящото сърце.
                                                  Молеше Бог  на колене
                                                  още малко сладка болка за кръвта и да даде!!!!!!!!!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мила Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...