13 oct 2007, 19:26

Импресия в червено

  Poesía
715 0 0
                                               Червена светлина обля малката снежна река,
                                                успокои малката душа и проправи си път към вечността.
                                               Червена светлина усмихна се нежно на света.
                                                Болката бе сладка, но режеща страха. 
                                                Тръпката бе кратка, но обливаща нощта.
                                                Червени мигащи лъчи, червени неспиращи светлини
                                                 заслепиха очите и лудо
                                                 превзеха денят, и бурно
                                                 обляха я като вълни.
                                                  Пухкав бял облак следите не успя да затъмни.
                                                  Пухкав бял сняг лъжите и не скри.
                                                  Тя вкусваше нежно и опиянена бе, 
                                                  и нейните треперещи ръце
                                                  прегърнаха кървящото сърце.
                                                  Молеше Бог  на колене
                                                  още малко сладка болка за кръвта и да даде!!!!!!!!!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мила Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...