15.07.2020 г., 10:18

Импресия в мастилено

1.1K 4 8

Платното за шедьовър
като пресъхнал извор
попива всяка капка
живително мастило,


и всяка жадна фибра
с пръстите ти диша,

потръпва от дъха ти -
мистрал на боговете,


невидим за очите,
но видим за сърцето,
поема аромата,
храната за душата.

 

Дори и да те няма,
картината остава -

импресия екстазна лава

шедьовърът за двама!

 

Любов в мастилено
Вселената сънува,

сънят в мастилената нощ
те търси и към теб пътува...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Гавраиле!
  • Впечатляваща импресия под крилото на мастилената любов.
  • Онова "платно за щедьовър", дето му рисуват мастилените пръсти, е виновно! От там тръгна, уж коментар, а се олях... /човече гледа виновно/

    Благодаря ви!
  • Пепи, огромно удоволствие е за мен тази твоя творба!
    Казвам го за хиляден път - взаймното вдъхновение е сред най-големите плюсове на подобен тип лит сайтове!
    Но извън това, творбата ти е станала.. Супер!
    Поздравявам теб и вдъхновителя ти 😋
    ПП
    Този път нема да те бия, но си имай едно наум 🤪
    Усмих, Пепи 😋🤪😋
  • 😹генеееек! Не знам Гош кога го е писал, но сутринта му ГО прочетох!

Вселената сънува нас

Мастилените ми пръсти се плъзгат
по мрамора на твоята плът,
емоции - стихове свързват.
Пулсира гласът
на фантазиите с лятно ухание, ...
1.2K 3 7

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...