15.07.2020 г., 10:18

Импресия в мастилено

1.1K 4 8

Платното за шедьовър
като пресъхнал извор
попива всяка капка
живително мастило,


и всяка жадна фибра
с пръстите ти диша,

потръпва от дъха ти -
мистрал на боговете,


невидим за очите,
но видим за сърцето,
поема аромата,
храната за душата.

 

Дори и да те няма,
картината остава -

импресия екстазна лава

шедьовърът за двама!

 

Любов в мастилено
Вселената сънува,

сънят в мастилената нощ
те търси и към теб пътува...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Гавраиле!
  • Впечатляваща импресия под крилото на мастилената любов.
  • Онова "платно за щедьовър", дето му рисуват мастилените пръсти, е виновно! От там тръгна, уж коментар, а се олях... /човече гледа виновно/

    Благодаря ви!
  • Пепи, огромно удоволствие е за мен тази твоя творба!
    Казвам го за хиляден път - взаймното вдъхновение е сред най-големите плюсове на подобен тип лит сайтове!
    Но извън това, творбата ти е станала.. Супер!
    Поздравявам теб и вдъхновителя ти 😋
    ПП
    Този път нема да те бия, но си имай едно наум 🤪
    Усмих, Пепи 😋🤪😋
  • 😹генеееек! Не знам Гош кога го е писал, но сутринта му ГО прочетох!

Вселената сънува нас

Мастилените ми пръсти се плъзгат
по мрамора на твоята плът,
емоции - стихове свързват.
Пулсира гласът
на фантазиите с лятно ухание, ...
1.2K 3 7

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...