Ин и Ян
*Един женски отговор на прекрасния стих "Среща", на Ангел Колев
А. Колев:
Не вярвах, че ще мога да те видя,
след толкова години без мечти!
И пак си с прелъстяващата риза!
Забравих, че си чуждата! Прости!
А ти дали си... истински щастлива?
Какво е щастие... не зная? Ин и Ян?
Бистрото виж отсреща е - не бива,
за две-три думи да не седнем там!
Съгласна си! Почакай, осъзнай се!
Аз може би ще си поръчам... джин!
Да, глупости... Часът е единайсет!
А и не пия вече! А ти имаш... син!
Червена рокля... страшно ти отива!
Върхът си! И защо да лъжа! Спри!
Ти просто си смущаващо красива!
Годините ли! Нещо свършва с три!
Подпалват в миг очите ти пожари!
Почувства го! Ей, онзи тип на бара!
Ще събере ли смелост да припари?
Пак с номера за пламък... за цигара!
Защо те срещам винаги след други?
В кой град си? Казваш... край море...
И не живееш във “Отчаяни съпруги”?
За мен ли питаш? Горе-долу! Зле...
Крещи сигнала за дванайсет! Ставам!
Ще тръгваш! Телефон ли? Не, боли!
И не плачи! Че трудно се прощавам!
Сънувам теб! Обичам теб! ... Върви!
М. Бъчварова:
Мечта ли съм за теб?! Недостижима?
Красива, ала чужда. Ин и Ян
сме ние, може би... И съм щастлива
да бъда тук, със теб. Протягам длан...
А ти "Върви!" ми казваш и ми се усмихваш.
Отново премълчаваш онова,
което чувстваш. Болката потискаш.
И се сбогуваш с гордо вдигната глава.
Добре. Ще тръгвам. Няма да те търся.
Не плача. Не пред теб. А как боли...
Изправям се. Поглеждам те и ... "Сбогом!"
След мен крещиш без думи "Остани!".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мануела Бъчварова Всички права запазени
