27.06.2009 г., 0:12

Инцидент на плажа

1.1K 0 32

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Как искам аз да ви разкажа

какво се случи вчера с мен,

лежа си кротичко на плажа,

а слънцето пече над мен.

До мене тихичко лежи си

изпечен, перест, див „петел”,

и пасиансчета реди си,

съседния шезлонг заел.

Изправих се и грациозно

поех  по пясъка горещ,

не мислех, че е невъзможно

да стъпвам леко в тази пещ.

Подскочих и се льоснах славно

върху лежащия „петел”,

а той, с прегръдка незабавно

позицията бе заел.

Засрамих се и станах плахо,

а той пък легна по корем

и най-нахално ми помаха -

„Ела да легнеш, тук, до мен!”

Под него пясъка изровен,

като от рало изоран…

какъв бе този ден съдбовен,

за мен ли точно бе избран!?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Нел!
    Липсват ми твоите стихове!!!

  • бях го пропуснала, слава богу!
    Защото днес го открих и денят ми заблестя със смеха ти!!!
  • Щото се перчат сега като петли,затова така им викат.
    И ти кефиш Марко!!!
  • Подскочих и се льоснах славно
    върху лежащия „петел”...
    Блазе му на петела.Едно време го наричаха "Патка".Явно е получил повишение.
    Валка,кефиш!
  • Поздрави!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...