divkozel (Красимир Йорданов)
65 22
19.03.2008 г., 7:40 ч.

Инспирирано 

  Поезия
536 0 9

Смирено онемявам пред овалите
на твоето лице. И  Микеланджело
би те поставил гордо сред моделите...
И уж са други времето и хората,
а чувствата... Остават същи чувствата,
припалващи сърдечните огнища,
докато скитам из Бургас с надеждата
да срещна теб. Но твоето отсъствие
ме тика към  прегръдките на кръчмата,
а нейните  лукави изпарения
се смесват с утринния бриз. И тъжно е,
че няма скоро да усетя полъха,
роден изпод воала на косите ти.
Слепец ли бях (та кой слепец наднича?!),
не виждах ритуал в това съжителство,
но бог да ми прости на мен, езичника!

Обичай ме. Обичай ме по начина,
по който пиеш чая си. Отпивай ме
на бавни глътки в розовите утрини,
след стихосбирката на Фотев вечер...
Самата ти не си докрай прочетена
и, вярвай ми, дори не си измислена
докрай. За теб бургаските художници
не са открили цветове в палитрата.
И надали рибарят, хвърлящ мрежите,
ще разбере мираж ли си, сирена ли,
когато те открие сред пасажите,
и може би единствен само шнорхелът
ще предизвика някакво съмнение...

Притихнал пред изящните ти глезени,
попивам ехото на свободата ти
и пазя го. И нося го през времето.

Колко си хубава,
Господи!

Колко си Фотевска!

© Красимир Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??