Смирено онемявам пред овалите
на твоето лице. И Микеланджело
би те поставил гордо сред моделите...
И уж са други времето и хората,
а чувствата... Остават същи чувствата,
припалващи сърдечните огнища,
докато скитам из Бургас с надеждата
да срещна теб. Но твоето отсъствие
ме тика към прегръдките на кръчмата,
а нейните лукави изпарения
се смесват с утринния бриз. И тъжно е,
че няма скоро да усетя полъха, ...