25.03.2012 г., 12:07

Интериорът на душата

639 0 5

Как неусетно нижат се годините?!

Затрупват ни със белите си преспи,

превръщат се в настръхнали лавини,

готови да се сринат като в бездна!

 

Екстериорно всички сме подвластни

на писаните в книгите закони,

а ежедневно крием се зад маски

и цветовете на хамелеони!

 

Да обновим интериора на душите си –

в дома на светлите идеи да живеем,

за да припламват чувства неприкрити:

душите ни така ще оцелеят!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...