25.10.2007 г., 10:22

ИНТЕРВЮ С ПОЕТ ПО TV

2K 0 13

- Скъпи зрители, тук при мен е поет,
с който искам пред вас да говорим.
Вие защо не сте кандидат-кмет
в предстоящите изборни спорове?
-
Ще Ви кажа направо, аз съм честен човек,
не желая да лъжа народа.
Няма муза в това да си някъде кмет,
да се бориш за своя изгода.
-
Как за своя? Нали е за тях -
тия дето подкрепят ви вота?
Позицията Ви нещо съвсем не разбрах.
В поезията ли е живота?
-
Да! Да пиша е моята страст.
Свойта нежна душа да събличам.
В изкуството няма водеща власт,
затова със сърце го обичам.
-
Твърде смело отричате земни неща,
но със рима в дюкяна не дават...
На какво се дължи във Вас смелостта
тази теза да отстоявате?
-
Но това ми е верую, Боже пази.
Отстояват си тези - лъжците,
а грехът като дъжд над тях все вали
от гнева на народа в очите.
Над мене е чисто и синьо небето
и душата прелива от трели.
Та това е. От Бог съм избран, общо взето.
Нямам аз политически цели.
-
Е, тогава не сте интересен за мен.
Рейтинг с Вас не мога да правя.
Актуален въпросът за кмет е тоз ден,
затова и ще Ви оставя...
-
Ей така ни оставят, на фотосинтез.
А в агония вече страната
чака своя последен венец
от чертожниците си... на съдбата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Право в целта!
  • Страхотно 2 в 1 си сглобил. Увлекателно интервю, пълно с много стойност! Смачкай ги, Вальо!
  • Написано е така,както само ти го можеш!Отново аплодисменти!Та..кога ще се изълчва интервюто?!...ТОЧНО ТОВА ИНТЕРВЮ бих го гледала с удоволствие!!!!
  • Привет от мен,приятелю.
    Чувството ти за фина ирония стреля от упор по гореизказаните ....кандидати....
    Дано не са си сложили бронежилетки на Съвестите си..
  • Поздравления!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...