25.10.2007 г., 10:22

ИНТЕРВЮ С ПОЕТ ПО TV

2K 0 13

- Скъпи зрители, тук при мен е поет,
с който искам пред вас да говорим.
Вие защо не сте кандидат-кмет
в предстоящите изборни спорове?
-
Ще Ви кажа направо, аз съм честен човек,
не желая да лъжа народа.
Няма муза в това да си някъде кмет,
да се бориш за своя изгода.
-
Как за своя? Нали е за тях -
тия дето подкрепят ви вота?
Позицията Ви нещо съвсем не разбрах.
В поезията ли е живота?
-
Да! Да пиша е моята страст.
Свойта нежна душа да събличам.
В изкуството няма водеща власт,
затова със сърце го обичам.
-
Твърде смело отричате земни неща,
но със рима в дюкяна не дават...
На какво се дължи във Вас смелостта
тази теза да отстоявате?
-
Но това ми е верую, Боже пази.
Отстояват си тези - лъжците,
а грехът като дъжд над тях все вали
от гнева на народа в очите.
Над мене е чисто и синьо небето
и душата прелива от трели.
Та това е. От Бог съм избран, общо взето.
Нямам аз политически цели.
-
Е, тогава не сте интересен за мен.
Рейтинг с Вас не мога да правя.
Актуален въпросът за кмет е тоз ден,
затова и ще Ви оставя...
-
Ей така ни оставят, на фотосинтез.
А в агония вече страната
чака своя последен венец
от чертожниците си... на съдбата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Право в целта!
  • Страхотно 2 в 1 си сглобил. Увлекателно интервю, пълно с много стойност! Смачкай ги, Вальо!
  • Написано е така,както само ти го можеш!Отново аплодисменти!Та..кога ще се изълчва интервюто?!...ТОЧНО ТОВА ИНТЕРВЮ бих го гледала с удоволствие!!!!
  • Привет от мен,приятелю.
    Чувството ти за фина ирония стреля от упор по гореизказаните ....кандидати....
    Дано не са си сложили бронежилетки на Съвестите си..
  • Поздравления!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...