Отдавна не живея тук.
Този свят ми е много далечен.
Всеки спомен, е спомен на друг,
между пясъка, който изтече.
Не тъгувам за тези пустини
там оазисът все е мираж
и дори хоризонтите сини,
са измислени, просто колаж.
Но понякога тихо минавам
с бързи стъпки, защото боли.
И е глупаво, но се надявам,
някой ден...
Дано завали!
© любимка Всички права запазени