22.01.2019 г., 9:08 ч.

Иронично 

  Поезия » Философска
340 2 2

 

За какво ни е Дон като имаме Санчо.

Ей го на, същински юнак.

Хитрува понякога, но и помага.

До тебе е, все пак, макар и слуга.

За какво ни е този безумен идалго,

как да мелим със него брашно.

Паничката сита прелива от мъдрост,

нека луди да газят туй пусто просо.

Битувай под покрив, обличай елека,

за какво ти е дон в непрогледна мъгла.

Не ти трябват рицари, нито доспехи.

Измий си очите след всяка беда.

И си пътувай в миражи, в книжлета.

Имаш право на избор, голям е света.

Стихове вятърни се реят в небето

Два силуета рисуват мечта.

 

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??