Иронично

22 янв. 2019 г., 09:08

Поэзия » Философская

389 2 2

За какво ни е Дон като имаме Санчо.

Ей го на, същински юнак.

Хитрува понякога, но и помага.

До тебе е, все пак, макар и слуга.

За какво ни е този безумен идалго,

как да мелим със него брашно.

Паничката сита прелива от мъдрост,

нека луди да газят туй пусто просо.

Битувай под покрив, обличай елека,

за какво ти е дон в непрогледна мъгла.

Не ти трябват рицари, нито доспехи.

Измий си очите след всяка беда.

И си пътувай в миражи, в книжлета.

Имаш право на избор, голям е света.

Стихове вятърни се реят в небето

Два силуета рисуват мечта.