Иронично
За какво ни е Дон като имаме Санчо.
Ей го на, същински юнак.
Хитрува понякога, но и помага.
До тебе е, все пак, макар и слуга.
За какво ни е този безумен идалго,
как да мелим със него брашно.
Паничката сита прелива от мъдрост,
нека луди да газят туй пусто просо.
Битувай под покрив, обличай елека,
за какво ти е дон в непрогледна мъгла.
Не ти трябват рицари, нито доспехи.
Измий си очите след всяка беда.
И си пътувай в миражи, в книжлета.
Имаш право на избор, голям е света.
Стихове вятърни се реят в небето
Два силуета рисуват мечта.
© Христина Комаревска All rights reserved.
